Партия "Сарма"

Върти ми се из главата тези дни да направя една партия!
Тя всъщност ще е първата и единствена защото в България до момента все още няма нещо дето да се нарече партия. Има разни селски банди и махленски седянки, но те даже и по форма не го докарват на партия.
Партия "Сарма"!
Как Ви се струва а?!
Хем името е патриотично с лек анонс към Самарското знаме и хем всички ще знаят за какво става въпрос.
По близо до масите и шишета другари е единствената печеливша стратегия на юг от Дунава и на изток от Драгомана!
Освен това изпълнявам условията за един партио-конструктор, партократ по нашенски.
Първо знам какво означава думичката партия за разлика от текущите партийци.
После аз съм абсолютно неподкупен, мразя подкупите от дъното на душата си каквото и да ми струва. Нито да вземам, нито да давам дори и де ми връщат ресто. Сигурно съм бил митничар на Свиленградската митница в някое предишно прераждане та затова.
Нямам жена, нито деца да ми ги убият руснаците като на Плевнелиев пък и мен нищо не може да ме уплаши нито на този , нито на онзи свят. Аз съм си роден уплашен, няма какво да ме уплаши повече.
Не съм бил комсомолец, нито пък ДС агент, така че няма никаква опасност да стана ТВ-звезда като някои популярни чалга-революционери на заплата. Даже и посланик в Москва не съм бил, за генерал да не говорим. Нито следа от кръвосмешение с родата на Пеко Таковци. Аз така или иначе свидетели не оставям.
В интерес на истината, когато влязох в казармата видях досието си, цели два пръста дебело, всички имахме щатна среща с ВКР-то /военно контра-разузнаване/ и останах много очуден, че моето се различава от на другите. Явно доносниченето наистина ни е национален спорт защото аз наистина произхождам от бедно работническо семейство, а не както пишехме по автобиографиите за парлама. Но както съм казвал те в казармата дрехи не ми дадоха, пушка не ми зачислиха, изтриха ме от всички списъци, така че сигурно и досието е изчезнало за радост на някои пишман-президенти.
Та така, утре и другиден ако си нямам друга работа и кой да ми подпира ташаците почвам да пиша Устава на Партия "Сарма", програма, предизборни и следизборни обещания и препоръки.
Защото ми омръзнаха тия дърти мъстии и любимата им опорна точка на всички бивши и настоящи ДС-ри, БКП-ри и прочие ТКЗС-ри, особено актуална в кандидат-пезевенските ни времена.
"Стига сте се ровили в миналото, че няма да ви остане време да ни изградите бъдещето. Голяма работа, че изклахме дядовците ви, опропастихме ви живота, не ви давахме да учите и ви затваряхме зад желязната завеса като добичета в кланницата. Важното е ние да сме здрави и да не изпуснем постовете за внуците приготвени. Тия руски пишки с кръв сме ги лапали и с кръв ще ги дадем...".
Все едно те са измислили партиите, а не са си от време оно!
Хората са си го казали - ако искаш да постигнеш нещо в тоя живот трябва да си намериш подходяща партия! Да е хубава, но да не изневерява много. Да е къщовница, но да забърсва каквото може и от другите къщи и т.н. Все неизпълними изисквания, но то като ти омръзне партията винаги може да я смениш с някоя друга. Пък ако не ти се сменя колко му е да се коалираш с някоя по-новичка.
И така от избори на избори до последната революция все някак ще избутаме.
С без много партийни лозунги или пък с подходящи такива: И т.н. и т.н. Важното е на човек да му е широко около врата за да му е тясно на врата ама другия!
То това и е чудното на партия "Сарма", че е универсална. Подходяща за всяко време, сезон и житейска криза. Кеф ти зелеви сарми, кеф ти лозови сармички, кеф ти зелени маслинки, все нещо ще има, няма да се свършат я?! Пък и всяка година излизат нови и още по-нови рецепти.
Само обещанията са си все същите...