Думичките

Ираят си думичките там в градината от думички си играят.
На прескочи думичка си играят и се смеят с думички за празник.
Опашките си дърпат от думички. Думички за делник.
Думички бели и думички засмяни. Сред мъртви думички,думички убити и осакатени.
За плитките се дърпат. Думички за радост, думички за болка.
Думички за всички. Думички червени от черни думички се крият.
На криеница си играят в тъмното от думички. Думички за мъка.
В тъга от думички въртят се. Напред назад на въртележката от думички жълти и думички за всичко. Думички за мъдрост. Думички за вечност.
Думички за радост за ръка с думички за всякога. Навсякъде думички
наоколо се крият. За ти думички зад огледалото. За аз думички във вятъра .
Неспират да се гонят и догонват думичките. Думички за винаги.
Звънливи думички не могат. На устрема от думички да спрат.
Да си играят. Думичките...

***

Понеже съм майстор на думичките и не съм стиснат ще ви кажа една тайна за тях.
Не е важно думичките да бъдат чути веднъж вече казани. Те ще ви намерят, където и да се скриете. Затова аз си пиша макар и да изглежда, че си говоря сам.
Малко тъжно е, че единствената обединителна кауза на българите в 21 век е тъпотата, но това е тиквеното положение...

***


Пенчо Заека,
извини ме моля
за арогантноста ми
да преведа за неземните ти уши
посланието на автора.
И ти Господи прости ми
че се явих в ролята на преводач
на това горско създание,
защото знаеш, че смятам преводачите
за паразитите на твоята приказна картина.
Независимо как се наричат.
Търговски посредници, преводачи,
критици или Църквата,
като институция.
Те и динозаврите са били така.

Ето тук сега вече има сол мажор

***
Бяха ми дошли аборигените на гости и за да не скучаят докато нареждам трапезата по стар български обичай им пуснах малко чалга по тв да изплакнат окото завалиите.
Връщам се и какво да видя, ченетата им увиснали да земята. Махам с ръка пред телевизора, никой ме не забелязва.
- Ко стаа ве момчета?
- Ми много хубави жени бе тонди!
- Къде бе?! - продължавам да се очудвам аз.
- Ми на телевизора. - и ми сочат с ръце даже.
- Ами, че те в България всички са такива бе! - философски заключавам аз.
И тук ченетата им се захлопнаха обратно, понеже знаят, че никога не лъжа.
- Само, че не искат да раждат...