Книгите

Спомням си веднъж преди години, тъкмо бях подписал договора за наем и се оказа, че ще ми идват гости.
Те завалиите откъде да знаят, че в момента се нанасям. То и аз не знаех два дни преди това.
На мен ми е трудно да реша, но веднъж решено бързо сменям дом, държава или континент.
Видях се в чудо. Голо отвсякъде. Една секция, маса и два стола. А тайфата сериозна. От литературен критик нагоре.
Интелектуалци с една дума. И ценители. Затова набързо изтичах до супера да купя един телевизор, лъжици и вилици.
Все пак нещо като уют да симулирам нали. Аз да си купя пуловер без жена до мен не влизам в магазин, но първоначално обзавеждане на дом съм го правил толкова много пъти, че за това ноти не ми трябват.
И пак добре, че се сетих за тая гола секция пуста да опустее. Как ми се блещи на стената. Затова купих и малко книги да я напълня. Класическа литература преди всичко. Малко руска, приключенска и една дузина булевардни романчета.
Защото колкото хора, толкова и вкусове. Обаче за мой късмет гостито се отложи. Те като видяха каква е теснотия дори и осемстотин-евровата гледка към морето, луната и звездите не ги склони. Тясно им било за широката душевност. Така че отидохме в близкия ресторант и направихме каквото можахме та да не ни пускат повече там. Но барманката още ми носи мед хайвана. И така се мина една година. Всеки, който ме познава знае, че не обичам да чета, макар че ако не прочета сто страници преди лягане не мога да заспя. Образованието на никой не прощава.
Книгите си стояха там да събират прах, Мацинка още я нямаше та да ми ги почиства. И подрежда.
Обаче един ден изневиделица дойдоха мераклии да ми свършат една работа. Непознати. Единият с обица на ухото и кърпа на главата плешива. Тъкмо беше излезнала модата педерасите да се правят на пирати.
Та ми направи впечатление как поглежда с един такъв хищнически блясък в очите приключенската литература.
Викам си, тоя много насериозно се е взел. Оня ден научил азбуката и вече си мисли, че може да чете.
Обаче аз нали съм от тъпунгерската зодия от намеци на разбирам. И да намеря гола жена в леглото си ще помисля, че и е топло, а не че позира. Но когато ме попитаха дали смятам да правя литературен клуб та съм се запасил с толкова много книги най-после ми светна в дивата чутура, че народа страда от интелектуален мерак и си мисли, че е попаднал в библиотека, а не в рая. Както и да е.
Оправих това недоразумение и от там нататък разговора потръгна. Както си пише в дебелите книги нали.
Хубаво ги наредихме балерините, лъвовете и междузвездното положение. Накрая ги изпроводих по живо по здраво с торбите с боклука.
Защото мъдростта може да е безплатна, но знанието не!
Поне в тази вселена...